David's home
2 posters
Страница 1 от 1
David's home
by David O'Conner Съб Окт 20, 2012 10:56 am
[You must be registered and logged in to see this image.]
David O'Conner- Starling City
- Брой мнения : 60
Reputation : 10
Join date : 20.10.2012
Re: David's home
by David O'Conner Пет Окт 26, 2012 6:58 pm
"Ти не я заслужаваш, Дейвид. Не я заслужаваш!" - вътрешния ми глас не шептеше както обикновено, а буквално крещеше. Опитваше се да пречупи студената ми маска, да изкара чувствителното момче в мен наяве, но аз продължавах упорито да се боря срещу това чувство. С думите си Катрин ме бе накарала да се чувствам по-виновен от всякога, да изпитвам по-жестока болка от онази, която чувствах, когато Виктор ме измъчваше и прокарваше ток по тялото ми. А устните й, впити в моите... сякаш се пренасях в един друг, по-различен свят, където съществувахме само аз и тя. Нищичко друго. Отвърнах бурно на целувката й, а ръцете ми започнаха по усилено да обхождат тялото й и да се притискат в кожата й. Онова непокорно желание да я имам ме подлудяваше. Караше ме да я искам все повече и повече. Действаше ми като наркотик, към който съм пристрастен и никога няма да мога да се откажа. След като отдели устните си от моите, я погледнах притаил дъх. Дишането ми бе станало прекъснато, сърцето ми биеше като на хищник, приклещен в клетка.
- Не дължа нищо на никого, малката. Ти сама избра да се влюбиш в мен и да живееш в подобен Ад. Много добре знаеше какво те очаква с мен. Но допусна да ме обикнеш. И може би това е проблемът.
Отвърнах й, шепнейки, а след това се отделих от нея и отново тръгнахме към паркинга до стълбите към плажа, където бях спрял мотора си.
- Сложи си я, на мен не ми е нужна.
Казах, подавайки й каската, а след това се настаних върху возилото и я изчаках да седне зад мен. Ръцете й се увиха около корема ми, а една невидима за нея усмивка се появи на лицето ми. Тръгнахме към дома й, но малко преди половината път реших, че ще е по-подходящо да отидем у дома. Сестра й можеше да е там, а аз знаех, че със сигурност баща ми нямаше да е вкъщи следващите няколко дни. Имаше от онези извънредни съвещания в Мексико, на които бе задължително да присъства, тъй като бе един от главните акционери на корабната компания. "Само ако знаеше, Кат... само ако знаеше колко всъщност те обичам наистина" - помислих си, докато паркирвах пред къщата.
Двамата влязохме у дома, а аз побързах да закача якето си на закачалката и да събуя обувките си.
- Настанявай се удобно, принцесо. Познаваш къщата и можеш да си спокойна, защото баща ми е извън града следващите няколко дни. Съвсем самички сме.
Доволна усмивка се плъзна на устните ми, докато прекрачвах прага на големия хол.
- Не дължа нищо на никого, малката. Ти сама избра да се влюбиш в мен и да живееш в подобен Ад. Много добре знаеше какво те очаква с мен. Но допусна да ме обикнеш. И може би това е проблемът.
Отвърнах й, шепнейки, а след това се отделих от нея и отново тръгнахме към паркинга до стълбите към плажа, където бях спрял мотора си.
- Сложи си я, на мен не ми е нужна.
Казах, подавайки й каската, а след това се настаних върху возилото и я изчаках да седне зад мен. Ръцете й се увиха около корема ми, а една невидима за нея усмивка се появи на лицето ми. Тръгнахме към дома й, но малко преди половината път реших, че ще е по-подходящо да отидем у дома. Сестра й можеше да е там, а аз знаех, че със сигурност баща ми нямаше да е вкъщи следващите няколко дни. Имаше от онези извънредни съвещания в Мексико, на които бе задължително да присъства, тъй като бе един от главните акционери на корабната компания. "Само ако знаеше, Кат... само ако знаеше колко всъщност те обичам наистина" - помислих си, докато паркирвах пред къщата.
Двамата влязохме у дома, а аз побързах да закача якето си на закачалката и да събуя обувките си.
- Настанявай се удобно, принцесо. Познаваш къщата и можеш да си спокойна, защото баща ми е извън града следващите няколко дни. Съвсем самички сме.
Доволна усмивка се плъзна на устните ми, докато прекрачвах прага на големия хол.
David O'Conner- Starling City
- Брой мнения : 60
Reputation : 10
Join date : 20.10.2012
Re: David's home
by Katherine Grey. Пет Окт 26, 2012 7:26 pm
"О,дължиш ми го..но просто не го осъзнаваш,мили мой.." помислих си,без да казвам мисълта си наглас,защото просто нямаше смисъл.Единствено леко поклатих главата си,докато отивахме към мотора.Но за едно нещо беше прав.Аз бях тази,която избра да се влюби в него,да падне в ръцете му.
Когато той ми подаде каската в останалите случаи бих възразила,но сега просто я грабнах и я сложих на главата си.Не смятах да упорствам,той можеше да прави каквото си иска и сам отговаряше за себе си.
Искаше ми се просто..наистина да видя онази негова страна,която толкова силно криеше.Исках просто да ми каже онези две прости думички,които биха значели всичко за мен.Исках да мечтаем заедно,да правим неща,които всички останали двойки правеха..Да мечтаем,да живеем за мига,а ние какво правехме вместо това?Отново се карахме и отново всичко се преповтаряше.Мислех си,че сега,след дългото му отсъствие и явно..забавление за него щеше да се е променил и да е осъзнал и подредил приоритетите си,но явно грешах.Може би все още не беше готов.Но аз,аз щях да чакам.Колкото е нужно.
Понякога ми се искаше да можех да чета мислите и..да знаех какво си мислеше,но едва ли беше много по-различно от думите му.
Докато бяхме по пътя усетих,че потегли към дома му,но не възразих,все едно ми беше.
Пристигнахме в имението,а той каза,че баща му го няма.Нормално,господин О'конър отсъстваше доста често поради служебни задължения.
Събух обувките си и босите ми стъпала закрачиха по теракота към кухнята.Отворих вратата на хладилника и извадих една голяма купа сладолед.Взех си лъжица и се настаних на дивана,а погледът ми проследи Дейвид.Боже..беше толкова..невероятен,толкова прекрасен.Не мжоех да проумея,че беше мой,въпреки че 'мой" беше много тоносително понятие,тъй като много пъти аз не бях единственото момиче,с което приключваше вечерите си,но той,той бе единственото момче,което можеше да съществува за мен.
-Искаш ли?
Попитах и го погледнах,повдигайки вежди.
Когато той ми подаде каската в останалите случаи бих възразила,но сега просто я грабнах и я сложих на главата си.Не смятах да упорствам,той можеше да прави каквото си иска и сам отговаряше за себе си.
Искаше ми се просто..наистина да видя онази негова страна,която толкова силно криеше.Исках просто да ми каже онези две прости думички,които биха значели всичко за мен.Исках да мечтаем заедно,да правим неща,които всички останали двойки правеха..Да мечтаем,да живеем за мига,а ние какво правехме вместо това?Отново се карахме и отново всичко се преповтаряше.Мислех си,че сега,след дългото му отсъствие и явно..забавление за него щеше да се е променил и да е осъзнал и подредил приоритетите си,но явно грешах.Може би все още не беше готов.Но аз,аз щях да чакам.Колкото е нужно.
Понякога ми се искаше да можех да чета мислите и..да знаех какво си мислеше,но едва ли беше много по-различно от думите му.
Докато бяхме по пътя усетих,че потегли към дома му,но не възразих,все едно ми беше.
Пристигнахме в имението,а той каза,че баща му го няма.Нормално,господин О'конър отсъстваше доста често поради служебни задължения.
Събух обувките си и босите ми стъпала закрачиха по теракота към кухнята.Отворих вратата на хладилника и извадих една голяма купа сладолед.Взех си лъжица и се настаних на дивана,а погледът ми проследи Дейвид.Боже..беше толкова..невероятен,толкова прекрасен.Не мжоех да проумея,че беше мой,въпреки че 'мой" беше много тоносително понятие,тъй като много пъти аз не бях единственото момиче,с което приключваше вечерите си,но той,той бе единственото момче,което можеше да съществува за мен.
-Искаш ли?
Попитах и го погледнах,повдигайки вежди.
Katherine Grey.- Starling City
- Брой мнения : 59
Reputation : 8
Join date : 18.10.2012
Re: David's home
by David O'Conner Пет Окт 26, 2012 7:47 pm
Докато се придвижваше по тъмния коридор към кухнята, останах като заклещен на мястото си и не можах да отделя погледа си от нея. Походката й, движенията й, начинът, по който вършеше всичко, беше просто невероятно. Можех да я гледам с часове и да се любувам на действията й, но знаех, че едва ли някога щеше да се случи. Усмихвах се, докато я гледах, но щом отново се появи със сладоледа в ръка, поклатих глава. Въпреки, че времето застудяваше, това не й пречеше. Спомнях си добре, че за нея нямаше значение дали е топло или студено, дали навън се изразява буря или е непоносима жега, Катрин обичаше сладоледа и не се интересуваше от времето, за да задоволи желанието си.
- Ще ми дадеш ли?
Попитах на свой ред, засмивайки се. Пристъпих няколко крачки напред, заставайки зад дивана като облегнах горната част на тялото си на облегалката и впих погледа си в устните й, които бяха толкова примамливи и изкушаващи. Катрин насочи лъжичката към устните ми и секунда преди да взема сладоледа, тя я отдръпна и започна да се смее, точно както направих и аз. Наклоних глава в страни, подпирайки я на голото си рамо и я погледнах невинно.
- Хайде принцесо, не бъди лоша. Позволи ми да си вкуся поне една лъжичка от собствения ми сладолед.
Не можах да сдържа смеха си и отново се засмях, а тя поклати отрицателно глава.
- Не? Не?
Погледнах изненадано, а след това рязко застанах зад нея и започнах да я гъделичкам, предизвиквайки смеха и на двама ни за пореден път. Нещата отново изглеждаха нормални, сякаш онова на плажа не се бе случвало никога. В такива моменти си мислех, че може би връзката ни не е толкова откачена, колкото изглежда. Докато Кат бе разсеяна, измъкнах кутията със сладолед от ръцете й и побягнах към вратата, която водеше към двора.
- Искаш ли? - повдигнах вежди, взимайки си лъжичка от сладоледа и облизвайки доволно устните си. - Ела и си го вземи. - подканих я най-безцеремонно аз, осъзнавайки, че се държа като малко дете.
- Ще ми дадеш ли?
Попитах на свой ред, засмивайки се. Пристъпих няколко крачки напред, заставайки зад дивана като облегнах горната част на тялото си на облегалката и впих погледа си в устните й, които бяха толкова примамливи и изкушаващи. Катрин насочи лъжичката към устните ми и секунда преди да взема сладоледа, тя я отдръпна и започна да се смее, точно както направих и аз. Наклоних глава в страни, подпирайки я на голото си рамо и я погледнах невинно.
- Хайде принцесо, не бъди лоша. Позволи ми да си вкуся поне една лъжичка от собствения ми сладолед.
Не можах да сдържа смеха си и отново се засмях, а тя поклати отрицателно глава.
- Не? Не?
Погледнах изненадано, а след това рязко застанах зад нея и започнах да я гъделичкам, предизвиквайки смеха и на двама ни за пореден път. Нещата отново изглеждаха нормални, сякаш онова на плажа не се бе случвало никога. В такива моменти си мислех, че може би връзката ни не е толкова откачена, колкото изглежда. Докато Кат бе разсеяна, измъкнах кутията със сладолед от ръцете й и побягнах към вратата, която водеше към двора.
- Искаш ли? - повдигнах вежди, взимайки си лъжичка от сладоледа и облизвайки доволно устните си. - Ела и си го вземи. - подканих я най-безцеремонно аз, осъзнавайки, че се държа като малко дете.
David O'Conner- Starling City
- Брой мнения : 60
Reputation : 10
Join date : 20.10.2012
Re: David's home
by Katherine Grey. Пет Окт 26, 2012 9:22 pm
Дейв се приближи и застана точно зад мен.Една доволна усмивчица се лепна на лицето ми и детското в мен отново зае главна роля.Той изяви желание и аз като едно добро момиче му поднесох лъжичката със сладолед към устните му,но..точно тогава и отдръпнах и лакомо изядох парченцето сладолед,поглеждайки го невинно.Да..имаше и такива моменти,в които просто се държах като дете,моменти,в които забравях за всичко останало и единственото,което правех беше да се забавлявам,a в случая Дейвид беше моето другарче за игра.
-Няма пък да ти дам.
Покалтих отрицателно глава и се изкисках,а в следващия миг Дейвид се беше настанил зад мен и ме гъделичкаше.Ах!Знаеше,че това беше една от огромните ми слабости.Щом започнеше да го прави прихвах в смях и не можех да спра да се смея,докато той не спреше да ме гъделичка.
-Играеш нечестно!
Извиках след неог с нацупена физиономия и припнах за да го догоня.Не беше честно!Знаеше,че обожавах сладоледа,а сега..сега ми го отмъкна под носа като се въпозлзва от слабостта ми.
-Хайде,миличък..не бъди лош!
Извиках след него и в един миг,доакто той беше с гръб с кочих и се..качих на гърба му като на конче.Обвих ръцете си около врата му и се засмях доволно и победоносно.
Веднага целунах врата му няколко пъти за да го разсея,грабнах бързо сладоледа и слязох от него,затичвайки се по-навътре в двора.
-Хайде ела де,ти гониш!
Казах закачливо и разклатих купата със сладолед като му се оплезих и усмихнах широко.Цялата греех,просто това беше един от моментите,в които бях наистина радостна.
-Няма пък да ти дам.
Покалтих отрицателно глава и се изкисках,а в следващия миг Дейвид се беше настанил зад мен и ме гъделичкаше.Ах!Знаеше,че това беше една от огромните ми слабости.Щом започнеше да го прави прихвах в смях и не можех да спра да се смея,докато той не спреше да ме гъделичка.
-Играеш нечестно!
Извиках след неог с нацупена физиономия и припнах за да го догоня.Не беше честно!Знаеше,че обожавах сладоледа,а сега..сега ми го отмъкна под носа като се въпозлзва от слабостта ми.
-Хайде,миличък..не бъди лош!
Извиках след него и в един миг,доакто той беше с гръб с кочих и се..качих на гърба му като на конче.Обвих ръцете си около врата му и се засмях доволно и победоносно.
Веднага целунах врата му няколко пъти за да го разсея,грабнах бързо сладоледа и слязох от него,затичвайки се по-навътре в двора.
-Хайде ела де,ти гониш!
Казах закачливо и разклатих купата със сладолед като му се оплезих и усмихнах широко.Цялата греех,просто това беше един от моментите,в които бях наистина радостна.
Katherine Grey.- Starling City
- Брой мнения : 59
Reputation : 8
Join date : 18.10.2012
Re: David's home
by David O'Conner Пет Окт 26, 2012 9:39 pm
Ах, тези целувки по врата... знаеше как да ме разсее, а в момент като този й беше още по-лесно. Рядко се случваше да изкарам наяве онази детска страна от мен, но когато това се случеше, ставах истински лигьо, който върши глупави неща и кара всичко останали да му се смеят. А сега, сега единствено Катрин ми се смееше, но някакси ми беше приятно. Не можех да опиша усещането, което се загнезди в душата ми. Виждайки я усмихната и знаейки, че виновникът за усмивката й съм аз, нещо в мен трепваше.
- О, искаш да видиш нечестна игра от мен? Сигурна ли си? Защото може наистина да съжаляваш за това.
Казах предупредително, отново смеейки се и тръгнах с бавна походка към нея, но когато се приближих, тя отново побягна, но този път не в къщата, а на двора. Босите й крака припкаха по наското окосената ливада, а аз дори не се замислих и побягнах след нея.
- Нямаш представа в какво се забърка, принцесо.
Поклатих глава, а миг по-късно се бе озовала в ръцете ми. Бе с гръб към мен и ми бе лесно да обгърна тялото й, повдигайки я във въздуха. Напълно забравил за сладоледа, намиращ се в ръцете й, се засилих към басейна и я хвърлих вътре. Не можах да удържа напиращия смях и започнах да се смея, буквално превивайки тялото си на две. След няколко секунди Кат показа главата си над водата и си пое дълбоко въздух.
- Добре ли си? - попитах със сериозно изражение. - Изглеждаш мъъъъничко мокра. - пошегувах се отново и започнах да се смея с глас.
Въпреки всичко, не можех да отрека, че бе адски секси по този начин. Капчиците вода се стичаха по нея, дрехите бяха полепнали по тялото й, като някои части дори прозираха, а тя се мръщеше.
- О, искаш да видиш нечестна игра от мен? Сигурна ли си? Защото може наистина да съжаляваш за това.
Казах предупредително, отново смеейки се и тръгнах с бавна походка към нея, но когато се приближих, тя отново побягна, но този път не в къщата, а на двора. Босите й крака припкаха по наското окосената ливада, а аз дори не се замислих и побягнах след нея.
- Нямаш представа в какво се забърка, принцесо.
Поклатих глава, а миг по-късно се бе озовала в ръцете ми. Бе с гръб към мен и ми бе лесно да обгърна тялото й, повдигайки я във въздуха. Напълно забравил за сладоледа, намиращ се в ръцете й, се засилих към басейна и я хвърлих вътре. Не можах да удържа напиращия смях и започнах да се смея, буквално превивайки тялото си на две. След няколко секунди Кат показа главата си над водата и си пое дълбоко въздух.
- Добре ли си? - попитах със сериозно изражение. - Изглеждаш мъъъъничко мокра. - пошегувах се отново и започнах да се смея с глас.
Въпреки всичко, не можех да отрека, че бе адски секси по този начин. Капчиците вода се стичаха по нея, дрехите бяха полепнали по тялото й, като някои части дори прозираха, а тя се мръщеше.
David O'Conner- Starling City
- Брой мнения : 60
Reputation : 10
Join date : 20.10.2012
Re: David's home
by Katherine Grey. Пет Окт 26, 2012 10:00 pm
Обичах времето,в което си играехме така..времето,в което се чувствахме свободни и същевременно толкова отдадени един на друг.Усмивката не можеше да слезе от лицето ми,а причината беше именно Дейвид.Много повече обичах моментите,в които не можеше да спре смеха ми,отколкото плача ми,но..се радвах.Радвах се,че го имам,че той е тук сега,с мен..че отново можех да му се насладя.
-Предизвикателството е прието,миличък!
Казах на по-висок тон през смях и дочаках поне малко да ме достигне,защото първоначално започна бавно,но след това,докато се обърна вече ръцете му ме бяха притиснали силно към тялото му и обхождаха моето.За миг просто..се разсеях,движенията му бяха толкова разсейващи и..ъх!Отново успя да ме изиграе.
Докато разбера какво точно става видях как той буквално се засилва към басейна,а тялото ми просто за един кратък миг полетя,а след това тържествено се цопна във водата като..чувал с картофи.
Налягането се стовари върху тялото ми,но разбирасе след няколко секунди излязох на повърхността.
-Дейвид О'Конър!
Казах разсърдено присвивайки устните си,а погледът ми можеше да го изпепели.Разбира се,преиначавах нещата,беше ми далеч по-смешно,дори едвам се сдържах,но все пак трябваше да упражня актьорския си талант.
-Ауч..нещо стана..Дейв..кракът ми,много ме боли!
Започнах да пискам и да правя недоволни физиономии,описващи уж болката,която изпитвах.
-Много боли...
Измрънках и го погледнах умолително.
-Не мога да го мръдна..не мога да изплувам..
Казах паникьосано,а вътре в себе си се смеех и чаках моментът, в който ще скочи във водата и тогава...тогава щях да му го върна тъпкано.
-Ауч...помогни ми,моля те..-измрънкотих още един път с крива физиономия.
-Предизвикателството е прието,миличък!
Казах на по-висок тон през смях и дочаках поне малко да ме достигне,защото първоначално започна бавно,но след това,докато се обърна вече ръцете му ме бяха притиснали силно към тялото му и обхождаха моето.За миг просто..се разсеях,движенията му бяха толкова разсейващи и..ъх!Отново успя да ме изиграе.
Докато разбера какво точно става видях как той буквално се засилва към басейна,а тялото ми просто за един кратък миг полетя,а след това тържествено се цопна във водата като..чувал с картофи.
Налягането се стовари върху тялото ми,но разбирасе след няколко секунди излязох на повърхността.
-Дейвид О'Конър!
Казах разсърдено присвивайки устните си,а погледът ми можеше да го изпепели.Разбира се,преиначавах нещата,беше ми далеч по-смешно,дори едвам се сдържах,но все пак трябваше да упражня актьорския си талант.
-Ауч..нещо стана..Дейв..кракът ми,много ме боли!
Започнах да пискам и да правя недоволни физиономии,описващи уж болката,която изпитвах.
-Много боли...
Измрънках и го погледнах умолително.
-Не мога да го мръдна..не мога да изплувам..
Казах паникьосано,а вътре в себе си се смеех и чаках моментът, в който ще скочи във водата и тогава...тогава щях да му го върна тъпкано.
-Ауч...помогни ми,моля те..-измрънкотих още един път с крива физиономия.
Katherine Grey.- Starling City
- Брой мнения : 59
Reputation : 8
Join date : 18.10.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Малката закусвалня
» Флууд vol.1
» [i ain't flawless]
» David's home
» Какво слушате в момента?
» Стълбите към плажа
» Апартаментът на София
» Sophia's cell