Себастиéн Блекуел

Порок.
Една дума бе достатъчна, за да опише животът на Себастиéн Блекуел. Той прескачаше от един в друг. Нямаше момент, когато мисълта му да бе трезва, независимо дали говорехме в пряк или преносен смисъл. Някъде там в съзнанието му, наравно с вечно опонираща съвест, се обаждаше и още едно тънко гласче, което го тласкаше към ръба на пропастта. Себастиéн винаги бе опасно близо до вечната тъмнина, но винаги от нищото се появяваше ръка, която го спасяваше. Преди две години името ѝ бе Ава.

Смърт.
Главната причина, която го принуди да „кривне от правия път”. Споменът бе пресен в съзнанието му. Кръвта по стените. Синините по мъртвешки бледата кожа. Револверът на милиметри от вкоченените пръсти на по-големия му брат. Това бе гледка, която успокоителни не можеха да заличат. Сеансите с психоаналитици не можеха да разсеят. Той помнеше. Обвиняваше себе си за случилото се, защото открехна врата към нещо непозволено за него. За всички Себастиéн бе черната овца, но Рене бе неговата противоположност. Той бе съвестен, избягваше глупостите, присъщи за възрастта му. Приеха го в Харвард с година по-рано. Смяташе да завърши екология, но интересите му го тласнаха към медицината. Но освен всичко, той бе и добър брат. Прикриваше Себастиéн в грешките му, обираше вината заедно с него, а в отплата той какво бе сторил за него? Тласна го към хероинова зависимост, а когато Рене се осъзна – беше твърде късно. Плановете му за добро образование бяха провелини, отказването на хероина бе трудно, а животът му бе пълна дупка. От престижа бе стигнал до поредната богаташка отрепка. Самоубийството бе изход и той се възползва. Може би вината наистина бе у Себастиéн и може би психоаналитиците грешаха в тактиките си, а може би просто бяха твърде безполезни, защото парите бяха истинският порок. Те тласкаха бавно човекът към смъртта.

Часът наближаваше единадесет. Метрото тромаво се виеше из тесните тунели като змия. Лампите премигваха, но Себастиéн бе твърде опианен, за да забележи. Зрението му създаваше нереални гледки. Тялото му бе отпуснато върху тясната седелка. Погледът му бе някак отнесен. Като цяло външният му вид бе окаян. Трудно прозираше излъчването му на двадесет и петгодишен млад мъж. Косата му бе израснала малко под раменете с контрастен на бледата му кожа гарванов нюанс. Сините му очи блуждаеха неадекватно сякаш преследваха вървежа на нещо, което единствено в съзнанието му бе реално. Устните му се извиваха в една лудешка усмивка, при което скулите му хлътваха в дълбоки тръпчинки. Носеше спортни дрехи, защото така бе като масата, не се открояваше и никой не се интересуваше от родителите му и финансовото им състояние, а то бе доста добро, щом Себастиéн можеше да си позволи почти всеки ден да предозира успокоителните си, антидепресанти, понякога дори опитваше сините хапчета за кръвно на майка си, а алкохолът в комбинацията бе незаменим. Причиняваше трайни увреждания на черния си дроб, съзнаваше го, но предпочиташе в един момент той да откаже и просто да се окаже поредния труп под дебел слой пръст, отколкото да се обвинява за смъртта на брат си и съвестта да го гризе до дълбоки старини.
Именно този порочен момент бе първият му досег до нещо ново, така чисто и невинно. Името ѝ беше Ава. Лично той провери значението на това име, а то означаваше „като птица”. Тя наистина бе като птица. Ава разполагаше със свободата, която Себастиéн никога не бе чувствал. Животът ѝ бе просто, напълно обикновен. Ава притежаваше наивност, едно по детски невинно излъчване, което привлече вниманието му. Ава бе напълно непорочна. Усмивката ѝ не съдържаше заден помисъл, тя не познаваше убийственото въздействие на богатството. В крайна сметка тя бе просто студентка. Не познаваше баща си, а майка ѝ едва успяваше да покрие заемите, образованието и другите семейни харчове около по-малкият ѝ брат със заплатата си на шивачка някъде в преградията на Лондон. Самата Ава работеше почасово като сервитьорка или помощник в градската библиотека, за да подпомага майка си. И Себастиéн можеше да се закълне, че това бе любов от пръв поглед. Не бе стар ерген. Беше имал твърде много приятелки, но нито една не бе успяла да си поправи път до сърцето му, а един поглед към нея бе достатъчен, за да я бележи за своя. Да, той бе твърде голям егоист. Изграждаше си собственически чувство за всичко, което бе успяло да привлече вниманието му. Разпуснатият живот бе изградил у него твърде лоши черти. Беше отмъстителен, обичаше да има контрол, запомняше негативното. Рядко се смееше. Единственият хумор, който си позволяваше бе черния и понякога лек сарказъм. Иронизираше околните. Беше бескрупулен и жесток. Безсърдечен. Това бе най-точната дума, но Ава доказа, че притежаваше сърце. Заради нея Себастиéн пребори пороците си. Злоупотребяваше по-рядко с лекарства, почти ги отказа, дори отказваше предписаните успокоителни. Пиеше по-малко, а не до безсъзнание, както бе преди. Прекъсна дори петъчните игри на покер, в които безпардонно обираше последните спестявания на съквартирантите си от студетското общежитие. Да, той живееше в такова, защото опитваше да се оттърси от влиянието на родителите си и тяхната сянка, защото желаеше собствен и самостоятелен живот. Но не успя да я предпази... Освен приятели, Себастиéн имаше и много врагове, а те желаеха да видят болката му. Ава беше най-скъпото за него, дори в моментите, когато я експлоатираше като нищожество, защото имаше и такива моменти, така че един ден тя просто изчезна. На следващият всяка медия предаваше откриването на бездиханното ѝ тяло.
Себастиéн пропусна погребението. Не, всъщност просто наблюдаваше всичко отстрани, защото отново в него се криеше вината. Бе решен да изкорени всичките си пороци в нейно име, но често залиташе отново към тях. Атмосферата в големия град вече бе твърде тягостна, за да се надява отново да започне отначало, затова замина. Без бележка, без следа Себастиéн Блелуел изчезна от студетското общежитие, от дома на властните си и неприлично богати родители, от историята на цял един град, за да се прероди в нов Себастиéн Блекуел в границите на Старлинг Сити, където никой не знаеше миналото му, където можеше да започне отначало и се надяваше това „отначало” да се окаже успешно.