Нала Хамилтън

Аналайс Хамилтън притежаваше всичко, дори когато животът не ѝ поднасяше само поводи за щастие. Тя не познаваше майка си. Беше я виждала единствено на снимки и вестникарски статии. Не знаеше професията ѝ, нито дори що за човек бе тя. Може би беше властна, строга и безскрупулна, но външността ѝ разкриваше единствено деликатност и класа. В това отношение Аналайс бе като нея, тя бе нейно точно копие. Непокорната платинена коса се спускаше по гърба и раменете ѝ като краищата леко се извиваха, придавайки чуплив вид. Очите ѝ бяха наситено сини, ледени и предизвикателни с един вече дяволит пламък. Мъглите ѝ бяха наситеночерни без чужда намеса, символ на съвършенство. Аналайс притежаваше чаровна усмивка, която придаваше очарование и на иначе безцветните ѝ устни. Чертите на лицето ѝ бяха меки и деликатни, продължаващи със същия финес и по тялото ѝ. Телосложението бе обикновено, излъчващо крехкост, въпреки че Аналайс бе висока. Не прекалено, а може би просто фигурата ѝ бе такава, че създаваше подобна зрителна измама. Единственият фактор, връщащ я в средите на обикновените бе бледият белег от нокти по дължината на гърба ѝ, минаващ под диагонал. Не бе контрастен на млечната ѝ кожа, но нарушаваше цялостта на коприненият досег до нея. Същият този белег бележеше момент от живота ѝ, който Аналайс помнеше смътно. Спомените ѝ се оплитаха. Помнеше единствено бягството сред гората, леката мъгла и тъмнината преди изцяло да изпадне в безсъзнание. Помнеше и болката, както и пръстта под ноктите си, когато опитваше да се измъкне, а също и виковете. Тези викове все още присъстваха в сънищата ѝ, когато се будеше със ситни капки, избили по челото ѝ.
Аналайс израсна в преградията на Ню Йорк. Не бе типичното градско момиче. Напрегнатото ежедневие и уличният хаос я изнервяваха, но изгради определен имунитет, защото най-малкият ѝ страх можеше да бъде големият град, когато в дома ѝ не присъстваше уют. Баща ѝ не се справяше като самотен родител. Работата му го притискаше, затова когато състудентът му Чарли се появи на прага, той не опита да го отпъди. Напротив, прие го с отворени обятия, защото нали бяха стари приятели. Трите години живот под един покрив с Чарли за Аналайс бяха същински Ад. Баща ѝ често отсъстваше. Чарли бе безделник и безделието му я заробваше като вечната прислужница из тясната квартира. Нала можеше да преглътне това унижение, дори да бе горделива по душа и да зачиташе честта и достойноството си, но Чарли не бе чак толкова невинна душа. Той бе към средата на трийсетте. Косата му бе медноруса, а очите - наситеносиви. Щеше да излъже, ако отречеше някога да е изпитвала влечение към него, но можеше ли да се сравни нейното мимолетно увлечение с неговата обсебеност спрямо нея? Разликата във възрастта им, влизаща в границите на около 15-16 години, очевидно не го притесняваше. Чарли винаги подбираше моментите, в които да се раздвижи, за да се окаже или опасно близо до нея, или в твърде неудобна ситуация. Накрая границите на квартирата му бяха твърде тесни и се погрижи да си осигури учителско място в точно нейната гимназия. Тя не по-невинна, щом си позволяваше да държи тази връзка, но бе отнело твърде много време преди да се предаде. Почти толкова, че връзката им просъществува едва два месеца преди баща ѝ да узнае и Аналайс да се окаже на улицата. Не Чарли, а тя. Вероятно бе също толкова виновна по неясна причина, колко бе майка ѝ, защото баща ѝ отбягваше да говори за нея. Казваше единствено, че е била още по-неподходящ родител дори от него.
В крайна сметка се оказа прав. Той поне не я остави сред нищото. Снабди я с достатъчно пари, с които да продължи образованието си, защото Аналайс предследваше амбицията да бъде юрист, но тези мечти пропаднаха, когато животът я отведе до Старлинг Сити. Може би възнамеряваше някога да разпали отново тази мечта, но на този етап опитваше просто да подреди живота си след всички каши. Желаеше да се оттърве от кошмарите, да забрави за Чарли и за наивността си. Беше глупава и го знаеше, но не можеше да върне времето назад, можеше единствено да се поучи от грешките си и го направи. Стана по-предпазлива, по-недоверчива. Своенравието и находчивостта запази, защото бяха полезни. Чувството за хумор си бе винаги на лице, защото беше оптимист. Не бе отмъстителна, въпреки злопаметността си, но пък бе инат. Спорът бе като жизнанена храа за тялото ѝ, защото никога не признаваше дори да греши. От старата Аналайс не остана нищо... Дори името, защото го промени на Нала, тъй като таеше необяснима ненавист към името Ана. Беше готова за новото начало на животът си, което се надяваше да не опропасти.

лик: clemence poesy