Нощен клуб "Neon"

Мразех това в което се превръщаше живота ми.Омагьосан кръг в центъра на който стоеше само едно - да се грижа Катрин да не направи глупост,да се грижа да не й се случи това,което се беше случило на мен.Тази "мисия" беше изморяваща и с всеки следващ ден осъзнавах,че не можех да продължавам по този начин.Дори започнах да мисля начини как да накарам семейството ми да ми даде достъп до компанията,защото наистина имах отчайваща нужда да правя нещо по-различно.Макар че едва ли щяха да се съгласят,но това беше може би единственият ми възможен вариант точно сега.

Ходех съвсем спокойно по оживените улици на града.Нямах определена цел къде исках да отида,но знаех,че трябва да е възможно най-далеч от дома.Чувствах се в подвижен робот в чийто механизъм бяха програмирани само редица дейности,които трябва да извърши.Точно за това днес имах нужда да разчупя този кръг от еднообразие,който ме заобикаляше и да започна нещо ново.Да се почувствам като жив човек.Заявих си твърдо,че днес няма да мисля за нищо друго освен за това как да си прекарам максимално добре.Днес беше деня в който с Катрин разменяхме ролите си и идваше мой ред да направя нещо глупаво и необмислено.И,колкото и странно да звучеше,тази мисъл ме правеше щастлива.Улових се дори,че си тананикам някаква песен,докато се разхождах под слънчевите лъчи.Чувствах се свободна,сякаш никой не можеше да ми каже каквото и да е...никой не беше в състояние да ме контролира.
Щом стигнах площада на града се зачудих сега на къде исках да поема.Загледах се в хората,всеки от които ходеше по своите си задачи...имаше моменти в които им завиждах за възможността да имат напълно нормален живот.
Намръщих се леко на себе си.Отново започвах с глупавото самосъжаляване,което никога нямаше да изрека на глас.Вдигнах глава и продължих безцелно по пътя си,когато изведнъж в главата ми се появи мисълта,че може да отида до някой бар или дискотека.В този град имаше изобилие поне на това.Не помнех кога беше последният път в който кракът ми стъпи там,за да се забавлявам,а не за да измъквам Кат от поредните глупости,които беше сътворила с лека ръка.Завиждах на сестра ми за лекотата с която забравяше за абсолютно всичко и се отдаваше на забавлението.
А точно сега...щях да направя абсолютно същото.Дори даже щях да направя опит да се напия.Казваха,че пиенето помагало,сега щях да разбера.
Не знаех точно на кой от всичките клубове,заведения,нощни барове или дискотеки да се спра,но в крайна сметка реших да е пред първата такава сграда,която се появи пред погледа ми,а това се оказа нощен клуб.Нямаше лошо,само се надявах да имам късмета и да попадна на добра компания.
Влизайки вътре първоначално примижах недоволно,оглеждайки цялото помещение,но след това си казах,че става и е доста добро,за това решително се запътих към бара.Бавно се приплъзнах,сядайки на един от високите столове и погледнах бармана с усмивка.
-Нека да е нещо по-силно - изрекох с по-силен глас,за да може да ме чуе,въпреки музиката и се обърнах с гръб към него,оглеждайки наоколо,търсейки познати лица.